Историята на танца

Историята на танца

  Танцовото изкуство не оставя някакви по ясни  идентифицируеми физически артефакти и поради тази причина няма как  да се каже кога точно танцът става част от нашата  човешка култура. В танцът съществуват много  древни традиции. Постепенно  човекът е експериментирал с тялото си, и по този начин е използвал своето тяло като вид  инструмент за комуникация. Смята се, че за  примитивния човек танцът е един специален ритуал, с който може да достигне до боговете и да общува с тях. Най-важните моменти от живота на човека са пресъздавани с определени красиви  танците, в които трябва  да участва цялата общност. Години по- късно в гръцката и римската култура, танцът продължава да бъде употребяван на маса, но тези движения били по - хаотични, които имали за цел да изразят  лудостта на събралата с  компания.  С възникването на християнството, танцът се е смятал за проява на много голямо зло. Затова не се свързва с ритуали и  религия.  Танцът успява да се  запази   благодарение на скитащите артисти като комедиантите или  мимове,  които обикаляли по  Европа. Днес отивайки на Кушадасъ- почивка или където й да е в Турция, всеки иска да види истински танц, на кючекините, които пресъздават невероятни плавни движения със своите тела. По време на ренесанса,  дворцовият живот е бил главна основа за  социален живот на всяка една държава. В двореца това е бил  начина на общуване.  В самите изпълнения присъствали различни смесици на  драма, танц  и музика, дори имало  и пантомима с невероятни костюми.

  Повечето истории са били силно вдъхновени от митовете за древна Гърция и Рим и  на базата им определяли теми, като природата или сезоните.  Хубаво е да се посети страна, в която могат да се видят различни движения от професионалисти и може би затова има толкова изгодна почивкаТурция,  където танца е вид изкуство, което носи настроение и хората пътуват да там. Още в самото  начало,  танците в двореца били  интерпретирани от кралските особи и различни аристократи.  Танците били събитие,което да ги разнообрази, от иначе скучното им ежедневие.  За тях нуждата да могат да танцуват била  необходима и влизала в  образованието още от  млада възраст. Точно по време на  Ренесанса се появил и  танцовият учител, който преподавал жестовете, различни стъпки  и поклоните както и въртене. От  най-големите  майстори на това време бил  Уйлям Юдеин. От, който идват и основните мерки за един качествен танц, а именно  възможност за измерване на темпото, правилна  координация на всяко едно движение,  способността да се помнят всички движения, както и  движения в ограничена площ. Важно е било един танц да може да се  представи, какви са възможностите за движения на тялото, които доказват  крайният перфектен танц.  С правилото да се помнят стъпките идват и танците, които в дворците започнали като традиция.